Общинска администрация Ловеч / Република България
Translate to English
- + A

Председателят на НСИ назначи Общинската преброителна комисия за Община Ловеч

ОБЩИНСКА ПРЕБРОИТЕЛНА КОМИСИЯ –ЛОВЕЧ

 

 

Със Заповед №  РД-05-378/09.06.2020 г. на председателя на НСИ, на основание чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. беше назначена Общинската преброителна комисия за Община Ловеч в състав: Председател: Даниела Цанова – секретар на Община Ловеч; Секретар: Мариана Йорданова – гл. експерт ОСИ-Ловеч, ТСБ-Северозапад; Членове: Ива Гетова-началник отдел ГРАО; Елена Пиронкова – началник отдел АООС; Цветелин Калчев – началник отдел КС; Мартин Добревски - гл. експерт „Геодезия“; Иваничка Иванова –кмет на кметство с. Баховица.

Общинската преброителна комисия проведе първото си заседание на 19 юни 2020 година, като прие Правилник за организацията на дейността си по провеждане на Преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 година, прие се цялостния организационен план за подготовка и провеждане на преброяването, бяха обсъдени и организационни въпроси.

На интернет страницата на ОбщинаЛовеч в меню „Актуално“ е създадена специална страница „ПРЕБРОЯВАНЕ 2021“, в която Общинската преброителна комисия ще публикува актуална информация.

 

Кратка история на преброяването

В близо 140-годишната демографска история на България досега са извършени 17 преброявания:

31 декември 1880 г. – първо преброяване на населението на Княжество България. Проведено е преброяване на населението и в Източна Румелия, което по различни причини се смята за неуспешно.

31 декември 1887 г. – първо преброяване след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Програмата на преброяването се разширява с нови признаци.

31 декември 1892 г. – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.

31 декември 1900 г. – проведеното преброяване на населението, сградите и домашния добитък е в съответствие с приетия през 1897 г. специален закон за преброяването.

31 декември 1905 г. – преброяването се използва за събиране на по-широк кръг данни за икономиката на страната и за икономическата активност на населението. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските сгради.

31 декември 1910 г. – преброяването на населението се съпътства от преброяване на всички видове сгради, селскостопански животни и инвентар, вкл. и транспортните средства в селското стопанство.

31 декември 1920 г. – програмата на преброяването е същата както през 1910 г. Преброяването предоставя снимка на страната след подписването на Ньойския договор.

31 декември 1926 г. – вместо в края на 1925 г. поради финансови причини преброяването е отложено за следващата година. За първи път се включва преброяване на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.

31 декември 1934 г. – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав.

31 декември 1946 г. – това е последното преброяване, проведено в съответствие с методологическите принципи и съдържание на предишните преброявания. Заедно с населението е обхванат само жилищният фонд.

1 декември 1956 г. – за първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5-процентна извадка.

1 декември 1965 г. – за първи път се провеждат съпътстващи извадкови изследвания за раждаемостта и миграцията на населението.

2 декември 1975 г. – за първи път обработката на данните от преброяването достига до най-ниското териториално ниво.

4 декември 1985 г. – към преброяването на населението и жилищния фонд се включва преброяване на вилния фонд. По време на преброяването са проведени 6 извадкови изследвания. За първи път се използват данни от създадения регистър на населението (за възраст и пол).

4 декември 1992 г. – преброяването се съпътства от изследване на процесите на реституция, приватизация и хода на аграрната реформа. Проведено е изследване на заетостта и безработицата. Преброяването е проведено в изпълнение на решение на Народното събрание от 1992 г.

1 март 2001 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и периодът на провеждането не са традиционно в началото или края на декември, а в съответствие с препоръките на Евростат.

1 февруари 2011 г. – преброяването е проведено в съответствие със Закона за преброяване на населението, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Осигурена е възможност данните за България да бъдат напълно съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света.

Данните от проведените преброявания дават възможност да се проследи в рамките на един над стогодишен период развитието на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на населението и неговата териториална мобилност. Малко са страните в света, които разполагат с такова огромно богатство от информация за населението и условията, при които то живее.

Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания то не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.

 

Защо се преброяваме?

Народното събрание прие Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година (Обн. – ДВ, бр. 20 от 08.03.2019 г.)

Целта на преброяването е да се съберат изчерпателни, надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд на територията на Република България.

 

Какво трябва да знаем за защитата на личните данни?

Лични данни се събират единствено за статистически цели и при обработването им се прилагат подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

 

Кои са органите на преброяването?

Националният статистически институт (НСИ) и Централната комисия по преброяването (ЦКП) съвместно с областните управители и кметовете на общините организират преброяването на населението и жилищния фонд.

Органите, които осъществяват преброяването, са:

1. Националният статистически институт;

2. Централната комисия по преброяването;

3. Териториалните статистически бюра;

4. Областните преброителни комисии;

5. Общинските преброителни комисии.

 

Как ще протече предварителната подготовка?

1. До 15 септември 2020 година ще бъде направен предварителен обход за събиране на географски координати с мобилни устройства. Дейността ще се извърши от служители на Община Ловеч.

2. От 15 септември 2020 г. ще стартира процедурата за набиране на преброители и контрольори.

3. До 10 декември 2020 г. ще бъде обявен списъкът на лицата, одобрени за преброители и контрольори.

4. До 15 януари 2021 ще бъдат обучени одобрените преброители и контрольори.

С подробния организационен план може да се запознаете на интернет страницата на общината.

 

Кой е критичният момент?

Преброяването започва в 0,00 часа на 22 януари 2021 г. и приключва в 20,00 часа на 15 февруари 2021 г.

Данните за населението и жилищния фонд, събрани по време на преброяването, се отнасят към 0,00 часа на 22 януари 2021 г., наричан по-нататък „критичния момент“.

 

Как ще се проведе преброяването?

Преброяването на лицата се извършва на принципа на обичайното им местопребиваване.

Преброяването се извършва по интернет от 0,00 часа на 22 януари 2021 г. до 24,00 часа на 31 януари 2021 г., чрез попълване на електронна преброителна карта.

Ако не сте се включили в електронното преброяване, то ще се извърши чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата от преброител за времето от 8,00 часа на 1 февруари 2021 г. до 20,00 часа на 15 февруари 2021 година.

Контрольорите и преброителите посещават всички жилища и сгради в определените им контролни райони и преброителни участъци всеки ден от 8,00 до 20,00 часа.

 

Следете актуалната информация на интернет страницата на Община Ловеч https://www.lovech.bg/bg/prebroyavane-2021