Абланица

Кметски наместник

Младен Петков Цонев

Обществен съвет

1. Иван Йочев Енчев
2. Добромир Димитров Драгомански
3. Пламен Данаилов Данов
 

Протокол за избор на Обществен съвет - мандат 2023 - 2027

Протокол за избор на Обществен съвет - с. Абланица - архив

За контакт

06921 22 33; 0884704071

Информация за населеното място

Местоположение, климат, хидрология.

Село Абланица, община Ловеч е разположено в Централният Пред балкан – на юг се издига масив от Микренските височини, а от север са склонове от Ловешките долнокредитни варовици и мергели. В посока запад – изток е леглото на р. Дрипла – ляв приток на р. Осъм. Площта на селото е около 2 кв. км. – разчленена от четири разреза, долове, на чиито брегове е разположено селото, с географски координати: Фи = 43о 02 22,  Ланда = 24о 41 33 , средна надморска височина 294 м.

Климатът – омекотен умереноконтинентален, с преобладаващи западни и северозападни ветрове – определя средна годишна температура около 11о С, средна сума на валежите – 700мм.

Хълмовете са покрити с дъбови и букови гори и в незначителна степен е залесена иглолистна дървесина. В тях обитават диви свине, сърни, елени, зайци, лисици, чакали, фазани, рядко дива котка, вълк и др. В тучните ливади, в естествена среда, растат множество билки, гъби през целият годишен период, а в р. Дрипла – мряна, скобар, таран и рак.

Селото е на 1,5 км от кръстопът София – Варна, Ловеч – Троян.  

Историография и топонимия.

Артифактите – голямата тракийска могила в местността „Юка” до 1958 г. (бронзови гривни, пръстени и монети) са белег за античен средновековен некропол, а следите от античното и ранното средновековно селище в местностите „Малката ялия” и „Селището” – за непрекъсността на поселищният живот. Вероятно охраняването на пътя свързващ долнодунавската граница (лимес) на Римската империя с провинция „Тракия” не е само комплекса „Состра”, край с. Ломец, но и крепостта в местността „Хисърлъка” в селото, където са открити монети от Константин Велики (lV в.) Иван Асен ll (Xlll в.) и остриета от копия.

В Тимарския регистър на Никополския санджак от 1479 г. до сега са открити първите писмени данни. Селото – владеене на „заим” от Плевен е било със седем домакинства.

В регистъра през XVl – XVll в., когато част от жителите на Абланица са „войнуци” в османската армия, селото е записано под името Абланидже, Абланиче, по – късно Араплии – само за османската администрация. Сред местното население е Абланица, с това име е и в поименника на Троянският манастир от 1835 г., независимо, че през 1581 г.са заселени 52 мюсюлмански семейства, които след Руско – турската война от 1877 г.-1878 г. се изселват от селото.

Съществуват и други научни и наративни становища.

Планова – регулационна дейност на селото    

Началото е възложено на арх. Георги Ненов Петков. Създадения регулационен план от него е реализиран – голям площад с над 6 – 7 дек. и чрез четири улици от него, пътни връзки с единайсет по малки площадчета, на който има изградени кладенци (герани) и чешми. На големият площад са издигнати „символите” на държавността – община, училище и църква.

 Религия и образование.

Ритуалите и образованието на мохамеданите до изселването им от селото са извършвани в специални постройки дали имена на площадчетата „Месилема”, „Джамийското”, „Молловият кладенец”. Българското население е „успокоявало” духовния си мир от 1830 г. в килийно училище, според най-вероятно в останал неразрушен параклис в м. „Селището”. По-късно училището е било преместено в къща в м. „Алийчовото”. През 1857 (1860 г.) начало на светското училище - настанява се в къщите на Дочо Стоянов и Илия Хаджипенчев. Там до 1882 г., до построяването на нова сграда за първоначално училище са учили всички без разлика на пол, за да могат да четат, пишат и смятат. Първи учители: в килийното училище – свещеник Лука Луканов Лилов; в светското училище даскал Ангел.

През 1907 г.-1908 г. е открит първият прогимназиален клас, а строежа на самостоятелната сграда за прогимназия е осъществен от 1915 г. до 1918 г. В една стая от тази сграда е пригодена за театрален салон.

През 1960 г.-1961 г. на база на стария и нов сграден училищен фонд се открива 27-то трудово-възпитателно училище. То, вече като интернат съществува до 2000 г.

От 1900 г. селото има църковен храм, създаден със безвъзмездната помощ на селяните. Църквата е изградена от Павел Колев и резбари, и изписана от  иконописците Тодор Г. Зографов и Тодор Генков.

Множество дарители са оставели своята „лепта” в църковният дом.

Културен живот и инфраструктура. 

В годините от 1900 г. до 2000 г. културният живот в селото се маркира от:

1907 г. – основно „земеделско спестовно заемно дружество”;

1919 г. – основава се читалище „Светлина”, към него през 1930 г. се организира духова музика;

1919 г. – се организира кредитна кооперация „Труд”;

1921 г. – кооперативно производително дружество „Канадска звезда”;

1931 г. – въздържателно дружество;

1933 г. – млекарска кооперация „Подбалканец”;

 В периода 1919 г. – 1939 г.се построява валцова мелница, работилница за лимонада, маслобойна;

1942 г. – започва да работи ВЕЦ „Камен рид”;

1946 г. – 1948 г. - е построена нова читалищна и общинска сграда и здравен дом;

1961 г. – основана машинно-тракторна станция;

1970 г. – селото се водоснабдява;

1972 г. – построена търговска сграда;

1980 г. – построен „дом на ловеца и риболовеца”;

1978 г. – 1981 г. – построена АТЦ;

До 1988 г. – от осем км. улична мрежа, шест - са с асфалтово покритие.

Жителите на селото и „пръснатите” по други региони на страната и света абланчани почитат паметта на загиналите за свободата на Отечеството си синове.  Композиция от бял врачански камък с имената на 41-те загинали във войните посреща и изпраща всеки посетил селото.