Абланица

Кметски наместник

Младен Петков Цонев

Обществен съвет

1. Иван Йочев Енчев
2. Добромир Димитров Драгомански
3. Пламен Данаилов Данов
4. Цветомир Илиев Цонев
5. Минко Кръстев Иванов

За контакт

06921 22 33; 0884704071

Информация за населеното място

Местоположение, климат, хидрология.

Село Абланица, община Ловеч е разположено в Централният Пред балкан – на юг се издига масив от Микренските височини, а от север са склонове от Ловешките долнокредитни варовици и мергели. В посока запад – изток е леглото на р. Дрипла – ляв приток на р. Осъм. Площта на селото е около 2 кв. км. – разчленена от четири разреза, долове, на чиито брегове е разположено селото, с географски координати: Фи = 43о 02 22,  Ланда = 24о 41 33 , средна надморска височина 294 м.

Климатът – омекотен умереноконтинентален, с преобладаващи западни и северозападни ветрове – определя средна годишна температура около 11о С, средна сума на валежите – 700мм.

 Хълмовете са покрити с дъбови и букови гори и в незначителна степен е залесена иглолистна дървесина. В тях обитават диви свине, сърни, елени, зайци, лисици, чакали, фазани, рядко дива котка, вълк и др. В тучните ливади, в естествена среда, растат множество билки, гъби през целият годишен период, а в р. Дрипла – мряна, скобар, таран и рак.

 Селото е на 1,5 км от кръстопът София – Варна, Ловеч – Троян.  

 Историография и топонимия.

Артифактите – голямата тракийска могила в местността „Юка” до 1958 г. (бронзови гривни, пръстени и монети) са белег за античен средновековен некропол, а следите от античното и ранното средновековно селище в местностите „Малката ялия” и „Селището” – за непрекъсността на поселищният живот. Вероятно охраняването на пътя свързващ долнодунавската граница (лимес) на Римската империя с провинция „Тракия” не е само комплекса „Состра”, край с. Ломец, но и крепостта в местността „Хисърлъка” в селото, където са открити монети от Константин Велики (lV в.) Иван Асен ll (Xlll в.) и остриета от копия.

В Тимарския регистър на Никополския санджак от 1479 г. до сега са открити първите писмени данни. Селото – владеене на „заим” от Плевен е било със седем домакинства.

В регистъра през XVl – XVll в., когато част от жителите на Абланица са „войнуци” в османската армия, селото е записано под името Абланидже, Абланиче, по – късно Араплии – само за османската администрация. Сред местното население е Абланица, с това име е и в поименника на Троянският манастир от 1835 г., независимо, че през 1581 г.са заселени 52 мюсюлмански семейства, които след Руско – турската война от 1877 г.-1878 г. се изселват от селото.

Съществуват и други научни и наративни становища.

Планова – регулационна дейност на селото    

Началото е възложено на арх. Георги Ненов Петков. Създадения регулационен план от него е реализиран – голям площад с над 6 – 7 дек. и чрез четири улици от него, пътни връзки с единайсет по малки площадчета, на който има изградени кладенци (герани) и чешми. На големият площад са издигнати „символите” на държавността – община, училище и църква.

 Религия и образование.

Ритуалите и образованието на мохамеданите до изселването им от селото са извършвани в специални постройки дали имена на площадчетата „Месилема”, „Джамийското”, „Молловият кладенец”. Българското население е „успокоявало” духовния си мир от 1830 г. в килийно училище, според най-вероятно в останал неразрушен параклис в м. „Селището”. По-късно училището е било преместено в къща в м. „Алийчовото”. През 1857 (1860 г.) начало на светското училище - настанява се в къщите на Дочо Стоянов и Илия Хаджипенчев. Там до 1882 г., до построяването на нова сграда за първоначално училище са учили всички без разлика на пол, за да могат да четат, пишат и смятат. Първи учители: в килийното училище – свещеник Лука Луканов Лилов; в светското училище даскал Ангел.

През 1907 г.-1908 г. е открит първият прогимназиален клас, а строежа на самостоятелната сграда за прогимназия е осъществен от 1915 г. до 1918 г. В една стая от тази сграда е пригодена за театрален салон.

През 1960 г.-1961 г. на база на стария и нов сграден училищен фонд се открива 27-то трудово-възпитателно училище. То, вече като интернат съществува до 2000 г.

От 1900 г. селото има църковен храм, създаден със безвъзмездната помощ на селяните. Църквата е изградена от Павел Колев и резбари, и изписана от  иконописците Тодор Г. Зографов и Тодор Генков.

Множество дарители са оставели своята „лепта” в църковният дом.

Културен живот и инфраструктура. 

В годините от 1900 г. до 2000 г. културният живот в селото се маркира от:

1907 г. – основно „земеделско спестовно заемно дружество”;

1919 г. – основава се читалище „Светлина”, към него през 1930 г. се организира духова музика;

1919 г. – се организира кредитна кооперация „Труд”;

1921 г. – кооперативно производително дружество „Канадска звезда”;

1931 г. – въздържателно дружество;

1933 г. – млекарска кооперация „Подбалканец”;

 В периода 1919 г. – 1939 г.се построява валцова мелница, работилница за лимонада, маслобойна;

1942 г. – започва да работи ВЕЦ „Камен рид”;

1946 г. – 1948 г. - е построена нова читалищна и общинска сграда и здравен дом;

1961 г. – основана машинно-тракторна станция;

1970 г. – селото се водоснабдява;

1972 г. – построена търговска сграда;

1980 г. – построен „дом на ловеца и риболовеца”;

1978 г. – 1981 г. – построена АТЦ;

До 1988 г. – от осем км. улична мрежа, шест - са с асфалтово покритие.

Жителите на селото и „пръснатите” по други региони на страната и света абланчани почитат паметта на загиналите за свободата на Отечеството си синове.  Композиция от бял врачански камък с имената на 41-те загинали във войните посреща и изпраща всеки посетил селото.