Славяни

Кмет

Петко Георгиев Петков

Кметски съвет

1. Веселин Марков Вълчев
2. Кольо Георгиев Колев
3. Станимир Стефанов Иванов
4. Красимир Николов Иванов
5. Албена Георгиева Огнянова
6. Петя Светославова Георгиева
7. Тодор Димитров Тодоров
8. Антон Георгиев Райчев
9. Галина Петрова Гънчева

За контакт

06913 2232 ; 0884704093 ; 06913 2432    

Информация за населеното място

Славя̀ни е малко китно селце разположено в най-северните гънки на последните възвишения от Предбалкана,от който започва Дунавската равнина. То се намира в община Ловеч, на надморска височина, в най-високата си част 436,64 м.Теренът е вълнообразен,хълмист и равнинен.Землището е заето от просторни гори,заключени между тучни пасища и ливади.Климата е благоприятен за развитие на растениевъдство и животновъдство.Водата е една от природните дарове.Има четири язовира и много изворни чешми.Чистия въздух,студените буйни извори и вековните горски дървета още в далечното минало са привличали траките,които строили своите жилища край тях.

Първоначално са били две села намиращи се в близост до римски път,а в карта на Второто българско царство (1187-1393г) съществувал и пътят Ловеч-Плевен-Никопол,който минавал в близост до местността “Кайлъка“.

-Сетова (Сотево-долното село)-в превод от турски регистър от 1607г.В югозападния му край се издига висока могила, останала от времето на траките.Там през 1981г учени от БАН разкриват първата катакомбна гробница като предполагат,че съществува от края на VІ век пр.н.ера.

През 1880г е открито първото класно училище.В паянтовата постойка се учели и децата от Зелково предимно момчета. През 1931г е основоно и читалище на името на  „Цар Борис ІІІ“.Църковният храм е построен през 1934г и е открит на 01 Ноември.

- Зулкува(Зелково-горното село)-в превод от турски регистър от 1430г.Разположено е на хълм, стоящ по-високо от Сотево.В далечното минало е имало турски чифлик,на когото е принадлежала и госката местност „Калъмджа“.

В битката за Ловеч през 1877г части от отряда на Рафат паша се отправили към Зълково и Сотево като много от жителите им  намерили смъртта си.

 С министерска заповед № 4128/30.12.1938г двете села се обединяват в едно,а с царски указ от 08.02.1939г на селото е дадено името Симеоново-след раждането на княз Симеон ІІ Търновски.

 С указ № 45/31.01.1950г. двете села се преименуват на Славяни.

През есента на същата година селяните внасят земята си в ТКЗС, а друга част „подаряват“ на държавата.Тези стопани,които през 1961г подават заявления за напускане на кооперативното стопанство са изпратени в лагера „Белeне“.

След 1979г се съдават овощни градини и се изграждат овцеверма и кравеферма.

Развивали са се тенис,волейбол и шахмат, както и конна езда.През  1965-1969г е съществувал и футболен отбор „Вихър“.

В новата сграда на читалище „Христо Ботев“ изтрадена  през 1963г и днес се развива самодейността  с подкрепата на женската фолклорна група.Заедно с афтентичните песни,читалищните дейци поддържат народната традиция с обичая „джамалуване“,който се състои през нощта срещу Ивановден.

Селото пази паметници на културата,като мемориалът на загиналите през войните 1912-1918г и 1944-1945г,паметника на убитите антифашисти1925-1926г в гората „Попина шума“,паметна плоча на убитите във войните от с.Сотево през 1912г -1918г в църквата „Св.Иван Рилски“ и др. 

В селото се развива земеделие, животновъдство и пчеларство. Има кметство, читалище, детска градина, здравна служба, ресторант и хранителни магазини.Селото оживява особено през пролетта, тъй като повече млади хора се връщат от близкия град.Привлечени от красивата природа,от няколко години в селото се заселиха и граждани на Литва.