Общинска администрация Ловеч / Република България

Център за услуги
и информация:

068/ 688 381
info@lovech.bg

Община Ловеч

Официален уеб сайт

Алманахът на Община Ловеч представлява многоцветен букет художествени творби

Предлагаме ви преглед на белетристичните творби в новоизлезлия алманах за култура, литература и общество „Мостове“ 2018, издание на Община Ловеч.  Анализът е на журналиста Кольо Станчевски и бе прочетен на представянето в Клуба на дейците на културата миналата седмица.

 

Когато прочетох алманаха за 2018 година, отново у мен се затвърди образното впечатление, че публикуваното в него представлява многоцветен букет художествени творби. Ароматът им за читателя е различен – ту силен, предизвикателен и натрапчив, ту мек, приглушен и непретенциозен, тук-таме липсващ. Дето казват китайците – нека всички цветя цъфтят, тоест по нашенски, в него има за всекиго по нещо. Ще ми позволите да се спра само на белетристичната част от букета. Иначе прозата е широко понятие и включва всички текстове: анализи, информации, исторически изследвания,  литературна критика. Ще го сторя прозаично предимно за повествователните произведения. Не че не ми допада поезията, но известни са предпочитанията ми към хумора. Затова ще начена мнението си от него. Пък и хумористичните творби според мен преобладават. Ще карам по реда на представянето им в алманаха. И то кратко, без претенции за обобщеност, изчерпателност и точност. Няма да ви отегчавам с пространни излияния. С по три-четири изречения за отделните автори. И с една уговорка. Знаете, че е общоприето на премиера, на своего рода празник като днешния, да се говорят само хубави неща. Затова ще чуете само онова, което ми е харесало, което ми е допаднало. Колкото - толкова.

Втурвам се по страниците. Ето я и арт терапията на Петко Георгиев в неговия текст „Терапия“. Авторът визира конкретна реалност от културна институция като нашия клуб. Въображението му изгражда литературна среща с много образи – поетеса, рецитатори, музикантка, рецензент. Пише весело, незлобливо, със самоирония. Абе добър фейлетон. Прочетете го!

Следващият, по-точно следващата, е Мирослава Метева с „Пълна промяна“. Непринудено, закачливо и весело тя ни представя решаването на недотам хумористичен свой здравен проблем. Похвално ни забавлява с преодоляването на болката и обзелото е въодушевление, след като се е „озъбила“ с чене. Простете за израза! Като Петко и тя борави с чудесен език и извежда умело фейлетонната си теза.

Ето и традиционните епиграми, карикатури, пародии и малки обяви на хумориста Данаил Керемедчиев. Актуални, със сатиричен оттенък, направо с пръст в раната, те третират лошотиите на родната ни действителност. Възприемат се леко и с удоволствие.

Късмет за читателите и авторите на алманаха е късият разказ на Анатолий Петров „Късметлията от Бели Осъм“. Известно е, че разказът е много труден белетристичен вид. Късият и хумористичният – още повече. И тук Анатолий  завършва с характерния за неговите разкази неочакван край. Как ли? Ами най-изненадващо и много смешно.

По-младият му съименник Анатоли Маринов и сега не изневерява на своята лицата стилистика. В кратките „Паякът“ и „Масата“ той с типичното си умение поглежда на човека и неодушевения предмет, в случая масата, откъм приказно-въображаема страна.

Към ужким сериозния хумор ще отнеса и световно късото разказче на Цветан С. Тодоров „Дуню мина през Ловеч“. Сюжетната линия съдържа поредно гостуване на софийския артист Дуню (Йордан Петков – бел. Ред.). Цветан разказва майсторски кратко, както умее да разказва вицове в компания. Всяко изречение е с подтекст. Направо веселия. С кеф се прочита за минута-две, зависи от четеца.

Към сериозния философско-разсъдъчен хумор отнасям „Отдаденост“ на Цветозар Цаков. Направил ми е впечатление и от предишните си изяви със самоиронията и с умелите си подигравки към някои отношения в семейството и обществото не само у нас, а и в Германия. Прави си гаргара и със своето измислено поведение, и с това, как пише. Примерно в случая той се самоиронизира за най-дългото изречение в началото на „Отдаденост“. Чете се по-бавно, на повратки и събужда размисли.

Плавно ще премина към баш белетристичната част, към тежката артилерия.  Пак по реда на алманаха. И по азбучен ред е доайенът, не само по възраст, Атанас Маринов. Мемоарният откъс „В Липака: на хвърлей място за временна разтуха“ ни връща в близкото минало на така нареченото „самозадоволяване“. За по-младите ще обясня – срещу един лев даваха на дошлите от селото в града по декар пустеещи земи, да ги обработват. Атанас, верен на себе си, ни показва амалгама от разсъждения и случки, за да покаже душевността на българския селянин. Върши го майсторски.

В типично мемоарен стил е и сбитият текст на родолюбеца, ловечолюбивия писател, професор Банко П. Банков „Истинско време“. Творецът с умиление се връща към детските и ученическите си години. После синтезирано ни превежда през част от своя житейски път като преподавател и писател, за да направи накрая паралел със спирката Градище по жп линията София-Варна. Изненадата е, че нищо не се е променило през последните 30-40 години. Те това е истината в „Истинско време“! Така го прави талантливият...

Катя Мандинска в публикуваната част от пътеписа „Свирепо усилие“ повежда читателя със себе си по старопланинския туристически преход Ком - Емине, 2018 г. Походът й не е в обичайния сух пътеписен стил. Не е обикновени пътни бележки. Авторката прави своеобразна дисекция на своите физически и умствени способности. Надълго и нашироко ни вкарва в своя свят, доказвайки ерудиция и че четенето на световната художествена литература възпитава в здраво тяло здрав дух. Изводът й – какво метаморфоза правят природата и планината от хомо сапиенса? Тръгнала един човек, накрая е друг човек.

Чудесен е разказът „Леля Цочка“ от писателката Людмила Андровска. Вече споменах, че извънредно труден е този къс епичен вид. Притежава повече от класическите му достойнства. Богато идейно и тематично съдържание, умело изграждане на образите на леля Цочка и чичо Тодор. Художествено обобщаване  на типично явление, характерно за последните три десетилетия в обществото ни – политическото хамелионство и нагаждачеството. Разказът е със силен сатиричен заряд на изобличаване на тези сериозни обществени недъзи. Прочетете „Леля Цочка“, ще ви хареса и ще породи интересни асоциации у вас.

Приятна, много приятна за мен изненада е разказът „Обратно“ на Маргарита Василева. С него тя прави впечатляващ дебют в тазгодишния алманах „Мостове“. Прави го повече от завидно и успешно. Възхищавам й се на майсторлъка просто да грабне идеята и с вроден замах да я осъществи пълноценно, човеколюбиво. По майчински. Вълнуващо, на моменти твърде болезнено чувство ще ви обземе, четейки „Обратно“. Ще останете обаче удовлетворени.

„Микис, Антъни и сиртакито“ е разказ, изваден от една от интересните  дванадесет книги на Павлин Павлов. Освен с приятния, игрив и ерудиран език, творбата опровергава възприемането на сиртакито като гръцки национален танц. Той е създаден специално от Микис Теодоракис за американския филм „Зорба гъркът“. 

И малко преди края на моето изложение (дано не съм се изложил!) ще се спра на друг раздел - литературната критика. Тя е слабо застъпена, но е добра. Поетът Марин Колев рецензира книгата „Помисли от Рони“ от Ростислава Панкова-Караджов. Действително той е намерил ключа на съкровището, скрит в текста и контекста на творбата. И чрез него е „отключил“ таланта на Рони, закодиран в нейните стихотворения. Ще добавя, че съм съгласен с Мариновата оценка и за белетристичните й произведения – трите разказа.

Сега малко встрани от настоящия алманах. Миналата година получих даром мемоарното четиво на доцент Петко Еврев „Ловеч – градът на моето детство“. И на много пишещи братя и сестри той подари книгата си. Кратък откъс от нея е в началото на „Мостове 2018”. Чудесни и добре разказани спомени. Хвала му! Ще добавя приятно съм изненадан и от неговата точна и вярна оценка за книгата на Пенка Чернева „Ловчански приноси“. Той аргументирано и с възхита пише, цитирам „това е книга за родовата памет на града Ловеч, за гордото минало на Ловеч, за щедри дарители, за мъдри, силни и достойни хора“.

Кольо Станчевски