НОВОТО В СОЦИАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО - ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

Разработването и приемането на Закона за социалните услуги е една от ключовите мерки в управленската програма на правителството за изпълнение на приоритета за осигуряване на равен достъп до качествени социални услуги и деинституционализация. Това съобщи на пресконференция на кмета на Община Ловеч Мая Василева, началник отдел "Здравеопазване, социални и младежки дейности и спорт"

Мая Василева се спря и на някои характерстики на новия закон, който бе приет на 7 март.

Законът за социалните услуги е един изцяло нов, реформаторски закон, който ясно разделя ангажиментите на държавата и общините като доставчици на социални услуги към хората, които имат нужда, разграничавайки го от социалните плащания за лица с ниски доходи.  Това е последният от пакета закони, подготвени от МТСП през миналата година, който включва - Закон за социалните услуги , Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика и Закон за хората с увреждания.

Законът за социалните услуги е ориентиран изцяло към овластяването на човек и подпомагането му да се интегрира пълноценно в обществото.

Законът стъпва изцяло на нова философия на услугите. В него се дефинират видове социални услуги и дейности, които държавата ще финансира, вместо да се финансират местата, където се предоставят тези услуги.

С приемането на Закона за социалните услуги се поставя началото на реформа в сектора, която започва с промяна на разбирането на социалните услуги като цяло. Съгласно новата правна рамка те ще са насочени не само за подкрепа за нуждаещите се и зависимите от грижа, но и към създаване на социални  компетентности и умения, чрез които хората да бъдат активни в реализирането на правата си.

Видовете социални услуги са дейности, свързани с информиране и консултиране, обучение за придобиване на умения, застъпничество и посредничество, подкрепа за придобиване на трудови умения, общностна работа, терапия и рехабилитация, резидентна грижа, дневна грижа и осигуряване на подслон. Комбинацията от тези видове дейности ще оформи и различните видове стандарти, така че услугите да се финансират според нуждите на хората, които ще ги ползват. Жертвите на насилие и жертвите на трафик ще ползват специализирана подкрепа.

Защо е голяма реформата? За първи път разграничаваме подкрепата на държавата по отношение личностното овластяване и индивидуалната подкрепа, която може да получи един човек, за да се чувства пълноценно в обществото и паричната подкрепа, която всъщност е социалното подпомагане и служи за компенсиране на доходите. Не може да се сложи равенство между един човек, който поради бедност има нужда да бъде подкрепен със социални помощи, и човек, който има нужда от истинска социална интеграция и социална подкрепа.

Втората причина, поради която можем да твърдим, че това е голяма реформа, е, че за първи път променяме начина на финансиране, изискванията по отношение на качеството на социалните услуги, както и тяхното планиране.

Държавата в момента финансира услугите на база на стандартите, т.е. местата, където се предоставят услуги. Новата философия е в рамките на комбинация на десет вида дейности, стандартите да бъдат разработени така, че да дават възможност за индивидуализиране подкрепата за всеки човек. Например, когато става въпрос за човек с увреждания, който има нужда от рехабилитация, трудотерапия, психологическа подкрепа и т.н., не е важно мястото, където ще бъде реализирана тази комбинация от дейности, а самите дейности. Това ще доведе и до по-оптимално използване на ресурса, който държавата отделя, защото динамиката в социалните услуги като финансиране е огромна. Над половината от услугите – почасови или ежедневни, се изпълняват в общността, където хората живеят. Това е много важен елемент защото се създава възможност максимално да подкрепяме хората в средата, в която те живеят, за да не се налага настаняването им в центрове и в различни видове резидентни услуги.

Друга важна възможност е, при необходимост от много висококвалифицирана подкрепа, в комбинацията от дейности да се ползва допълнителен стандарт, което ще реши част от проблемите в момента. Ако сега, в един дневен или седмичен център за деца с увреждания, има деца с доста по-висока степен на увреждания в сравнение с останалите и е необходимо да посещават почасово висококвалифицирани специалисти, чиито услуги са доста по-скъпи от обичайните услуги, които се предоставят ежедневно от работещите в центъра, това може да стане за сметка на стандартите на другите деца в центъра или да се иска допълнителен стандарт, на базата на който да се плати по-високата помощ.

Към момента в България има 47 общини, в които държавата не финансира услуги. За тях нито държавата, нито общините могат да гарантират предоставянето на услуги на нуждаещи се лица. Затова, на база опита, който е натрупан с мащабната реформа за деинституционализацията на деца, както и с протичащата сега деинституционализация на възрастните се въвежда т.нар. карта на услугите.     

Националната карта на услугите ще бъде разработена след изследваните индивидуални потребности във всяка община. Тя трябва да влезе в сила през 2021 г., и на основа на тази предварително изготвена карта на самите услуги, държавата ще започне финансиране. Финансирането по никакъв начин няма да зависи от желанието на общинската управа за развитие на конкретни услуги, а само от реалните нужди. Това ще гарантира и възможността за предоставяне на по-скъпи услуги и осигуряване на по-добър стандарт.

Водеща цел на реформата е и гарантирането на високото качество на социалните услуги. За тази цел се предвижда в специална наредба да се разработят стандарти, които ще се отнасят не само до организацията и управлението на услугите, но и към тяхната ефективност и квалификацията и професионалното развитие на работещите в тях.

Като първи стъпки в тази посока са ясно дефинираните изисквания по отношение на лицензирането на доставчиците. Премахват се и различните режими за деца и възрастни, които имаше до момента.

Създаването на отделна агенция, която ще отговаря за качеството на социалните услуги, е следваща стъпка. Институционализирането на Агенцията ще бъде в началото на 2020 г. към министъра на труда и социалната политика. Тя ще осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги и ще лицензира частните доставчици на социални услуги.

За първи път се въвежда и ясна регламентация по отношение на специалистите – професионална подготовка, надграждащи обучения, супервизии.

Създават се и предпоставки за реална конкуренция на местно ниво, давайки възможност на общините да аутсорсват услугите и на частни доставчици.

Гарантирането на равен достъп до общодостъпни и специализирани услуги е в основата на създаването на този закон и е една от водещите му цели. Тя ще се постигне не само с облекчаването на достъпа до тях, но и чрез въвеждането на безплатни услуги и поемането на ясен ангажимент от страна на Държавата за развитието на цялостна мрежа от социални услуги, съгласно потребностите, определени в бъдещата национална карта. Чрез създаването й ще се сложи ред в планирането и създаването на услуги и ще се гарантира, че те ще са съобразени с потребностите на хората в различните населени места.

Услугите, финансирани от бюджета, ще бъдат класифицирани в три основни групи - услуги на общинско ниво, които задоволяват потребностите на населението от общината; услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата област; услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата страна.

Дефинират се определени специализирани услуги. Облекчава се достъпът до всички услуги за всички хора – след консултиране от общината и индивидуална оценка и план, които ще бъдат изготвени от доставчика на услугите.Услугите могат да се ползват, без да са необходими направленията, които до момента се издаваха от Агенцията за социално подпомагане. Те остават само в най-тежки случаи и при деца в риск.

В новия закон за първи път се въвеждат и някои изцяло нови услуги като ясно дефиниране на асистентската подкрепа, заместващата грижа, както и един дълъг преходен период, който гарантира закриването на институциите, както за деца, така и за възрастни. От асистентска подкрепа ще могат да се възползват възрастните, които не могат да се обслужват сами, както и хора с трайни увреждания с право на чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон.

В закона се регламентират и възможности за сключване на споразумения между местните власти за предоставяне на услуги за хора от различни общини. Създават се и правни възможности за публично-частно партньорство при предоставяне на социални услуги. Това ще увеличи възможностите на общините и частните доставчици да създават и развиват необходимите за хората услуги.