Общинска администрация Ловеч / Република България

Център за услуги
и информация:

068/ 688 381
info@lovech.bg

Община Ловеч

Официален уеб сайт

Община Ловеч подкрепя инициативата да почетем паметта на жертвите в концлагера „Слънчев бряг” чрез фейсбук

Община Ловеч подкрепя и се присъединява към инициативата на Фондация „Истина и памет” тази година да се почете  паметта на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край града във фейсбук.

Причината е, че за първи път през последните 31 години ежегодното поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер няма да се проведе по традиция  на 21 март заради пандемията от коронавирус.

Нека обаче почетем жертвите в специалната страница за събитието, коята за целта е създадена (виж линка – ТУК).

По традиция организатор на събитието е местният СДС, но през последните години в него много активно се включва Община Ловеч. Ловчанската митрополия също почита жертвите, като нейни свещенослужители отслужват панихида на каменната кариера, като много често в нея участва и самият Ловчански митрополит Гавраиил. Поклонението събира демократи от цялата страна, пише сайтът  desebg.com.

Идеята на страницата във ФБ е хората, които желаят да изразят отношение, да публикуват снимки, спомени, материали и т.н. Това е линк към страницата във ФБ.

 https://desebg.com/iniciativi/4323-2020-03-20-08-54-47

„Чрез тази страница ние имаме възможност да изкажем своята съпричастност към жертвите и да покажем, че дори възпрепятствани физически, ние мислено сме с тях за тридесет и първа поредна година”, се обръща фондацията към демократичната общност.

„Споделете своите мисли, позиция, коментирайте или публикувайте снимка или снимки, свързани с тази мрачна страница от българската история и паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим”, приканват от неправителствената организация.

Фондация „Истина и памет” е основана от журналиста Христо Христов през 2016 г., а членове на Управителния ѝ съвет са проф. Евелина Келбечева, Георги Михайлов (desehistory.com) и юристът Александър Кашъмов. Организацията работи за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и преодоляване на зависимостите от него.

Кратка история на концлагера край Ловеч

Лагерът край Ловеч е създаден от МВР-ДС със съгласието на Политбюро на ЦК на БКП през август 1959 г. веднага след решението на режима начело с Тодор Живков за закриване на концлагера „Белене”.

Лагерът е създаден под името „Трудовата група” – Ловеч, като в него първоначално са въдворени 166 души от „Белене”, определени от режима като „непоправими рецидивисти”. Много скоро в него обаче са въдворени без съд и присъда оцелели дотогава бивши депутати земеделци, адвокати, младежи, търговци, представители на интелигенцията – музиканти, артисти и др.

Лагерът е устроен в бараки на около 3 километра от Ловеч в посока Троян, вдясно, малко преди разклона за село Хлевене. Лагеристите работят на близката каменна кариера, където са заставени да изпълняват непосилни норми през целия ден.

За лагера от МВР-ДС отговаря тогавашният зам.-министър на вътрешните Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков.

По негови устни указания режимът в лагера е изключително тежък и жесток. Насилието, побоищата, извращенията и убийствата са ежедневие. Липсва елементарна медицинска помощ, а храната е слаба и допълнително влошава състоянието на хората в лагера.

Първоначално в лагера са въдворявани и мъже и жени, но впоследствие женската част от отделена във филиал на лагера край село Скравена, Ботевградско.

Георги Христов, тогавашен зам.-началник на Окръжно управление МВР-ДС Ловеч, описва творението на Политбюро и Живков като „концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е няма крематориум”.

Едно от най-отвратителните решения на режима е труповете на убитите да не бъдат предавани на техните близки, за да не се разчуе за престъпленията, извършвани в лагера.Тленните останки са откарвани до Белене, където с помощта на затворник са погребвани отгоре-отгоре на остров Предела на река Дунав.

През пролетта на 1962 г. Политбюро е принудено да закрие лагерите край Ловеч и Скравена, след като във върхушката на БКП се разчува за убийствата в тях.

За своето съществуване през лагера Ловеч, който става известен като „Слънчев бряг” заради фалшифицирането на причините за повечето убийства като „слънчев удар”, преминават най-малко 1500 души, а смъртта си в него намират най-малко 151 мъже и жени. През 1962 г. специална комисия от Политбюро потвърждава в свой доклад престъпленията в лагера, но този документ не е предаден на прокуратурата.

Опит за осъждане на виновниците

Едва в началото на 1990 г., след краха на тоталитарната диктатура, прокуратурата образува следствие за изясняване на причините и авторите на убийствата в лагера край Ловеч. В своите показания пред прокуратурата Тодор Живков признава, че за лагери комунистическата власт в България е използвала съветския опит. През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов дава ход на съдебен процес, по който подсъдими са бившият зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, началника на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

Николай Газдов – отговорникът по Държавна сигурност в лагера е един от подсъдимите за убийствата в него, но съдебният процес, започнал през 1993 г., не стига до присъди заради давността и делото е прекратено. Военната прокуратура установява данни за извършване на 14 умишлени убийства, а тогавашният главен прокурор Иван Татарчев пледира за смъртни присъди на подсъдимите.

До такива не се стига. Милчо Спасов почива в болница малко след началото на процеса, а единственото наказание на останалите подсъдими е престоят им в ареста за известен период.

През 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото поради наличие на изтекла давност на престъпленията.

Лагерът – място на памет за жертвите

От 1990 г. обаче бившата кариера на лагера край Ловеч се превръща в място на памет за жертвите на комунизма. Ежегодно, без прекъсване нито една през следващите 31 години там се провежда поклонение, започващо с шествие от центъра на Ловеч до кариерата.