Общинска администрация Ловеч / Република България

Център за услуги
и информация:

068/ 688 381
info@lovech.bg

Община Ловеч

Официален уеб сайт

Ловеч отбелязва 40-години от полета на първия български космонавт Георги Иванов

ПРОГРАМА

 

14 МАРТ 2019 г., ЧЕТВЪРТЪК

Експониране на изложба от винил на тема „40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов“

- пешеходна зона между сградите на Община Ловеч и Съдебна палата

***

Експониране на дигитална изложба „Медийното отразяване на полета на Георги Иванов в печата“

- информационно електронно табло на сградата на Община Ловеч

 

15 МАРТ 2019 г., ПЕТЪК

Посещение на Училището по авиация при ТД „Летище София“ ЕАД

 

10 АПРИЛ 2019 г., СРЯДА

16:00 ч. Тържествено посрещане на ген.-лейт. Георги Иванов и откриване на паметна плоча  „40 г. от полета на Георги Иванов“ (с участието на курсанти от НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, Факултет „Авиационен“ – Долна Митрополия и оркестър на ВВС, гр. Пловдив)

- Алеята на космонавта

16:30 ч. Демонстрации на ракето-модели и представяне на изложба „Устремени към небето“, организирани от Сдружение „Модел клуб“ - Ловеч

- пред кино „Космос“

17:00 ч. Прожекция на документалния филм „Първият“ и среща с режисьора Петко Горанов

– салон на Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“

18:30 ч. „Един ден, двадесет и три часа и една минута“ – документален спектакъл за полета на Георги Иванов

- салон на Драматичен театър-Ловеч

 

11 АПРИЛ 2019 г., ЧЕТВЪРТЪК

11:00 ч.  Откриване на изложба и награждаване на победителите в Национален конкурс за рисунка на тема „Към звездите…“, организиран от ЦПЛР-ОДК-Ловеч

Представяне на класираните дигитални продукти и награждаване на победителите в Национален конкурс за дигитални изкуства на тема „От Земята до звездите“, организиран от РБ „Проф. Беню Цонев“

- в Художествена галерия - Ловеч

 

 

Космическите постижения на България

Космическите постижения на България й отредиха място на една от водещите космически сили в света през 20 век. Широко известен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Известни са и оригиналните продукти на българската космическа апаратура.

България е третата държава, изпратила храни в Космоса, веднага след САЩ и Съветският съюз. Първо ние създаваме космически оранжерии.

Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.

Разбира се, най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години на м.в. беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж - командир на полета  Николай Рукавишников и космонавтът- изследовател Георги Иванов.
Полетът беше изключително драматичен - поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията „Салют“. Под въпрос беше и завръщането на самите космонавти. Те обаче проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно.

Сред научни постижения и изследвания бе програмата "България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския "Дайнамик Експлорър", който летеше по същото време.

След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс "Фрегат.

През 1988 г. на борда на "Союз ТМ-5" полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров.

За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии. Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати.

През 1982 г. започна работата по големите проекти "Интербол" и "Космическата оранжерия СВЕТ", чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г., приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.

Доказано е, че безтегловността не е пречка за пълен цикъл на развитие и от семена, засяти на борда, могат да се родят "космически растения” и те да бъдат използвани за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите продължителни полети.

Друг учен, родом в Ловеч с принос в космонавтиката, е Димитър Мишев. Роден е през 1933 г. в Ловеч, почива през 2003 г. Още като студент се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България и завършва магистърска степен (1957).

Димитър Мишев участва в разработки и внедрявания в областта на космическите изследвания, телевизионната и комуникативната техника. Главен създател на цветната телевизия в България. Основател и ръководител на дистанционните изследвания на Земята от Космоса – научно направление с което страната ни е със световен авторитет. Един от инициаторите и лидерите на научните програми за българските космически полети.

Автор и съавтор е на 66 патента и изобретения, български, руски и френски, на 300 публикации в научни списания. Автор на 40 книги, учебници и ръководства.

Неговото изобретение спектометър „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията „МИР“. Спектрометричният и навигационен комплекс „ Фрегата “ е разработен под ръководството на професор Мишев и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник „Фобос“. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект „България – 1300, наречен така по случай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава.

Въобще нашите учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Възможно е България да изведе в орбита собствен спътник за наблюдение, твърди професор Петър Гецов - директор на Института за космически изследвания. Платформа за научни изследвания „Балкан съд" се разработва в продължение на няколко години и отговаря на всички изисквания на съвременното космическо приборостроене. Има реална възможност финансирането на проекта да се извърши в сътрудничество с шест европейски държави.

По-малко известен факт е, че българин участва в подготовката на полета на космическия кораб „Аполо 11", станал на 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в американския щат Хюстън. Тогава е  осъщественаедна вековна мечта на човечеството - да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „Аполо 11" с трима астронавти на борда – Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине разстояние от Земята до Луната.

България тогава е зад „желязната завеса” и малцина разбират за този факт. Нещо повече, единици от тях знаят, че един от основните конструктори на спускаемия модул на „Аполо 11” е българинът Иван Ночев. Животът му е като легенда. Ще кажем само, че е роден  в Карлово на 23 септември 1916 г. Започва работа в казанлъшкия военен завод „Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.

След разгрома на хитлеристка Германия бъдещият президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия ФАУ-1 и ФАУ-2.

През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили - СССР и САЩ. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.
През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където в Силициевата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.

Незаличима следа в историята на аеронавтиката оставя и първият български космонавт Георги Иванов. Той е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва средното си образование през 1958 г. и постъпва във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Метрополия. През 1964 г. завършва курса на обучение със специалност „Инженер-летец” и квалификация пилот – първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен „Кандидат на физическите науки”. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт по програмата „Интеркосмос”. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.

На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж на борда: командир на полета – съветският космонавт Николай Рукавишников, и българският космонавт- изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют- 6”. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Двамата космонавти преди да се приземят правят общо 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. По-късно Георги Иванов е повишен в чин генерал-лейтенант и е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на участници в космически полети и на Българско астронавтическо дружество. Автор е на книгите „Полети“ и „Време за полети“.

След него идва ред на втория български космонавт Александър Александров.
Той лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5” заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бордовия инженер Виктор Петрович Савиних. Мисията му в Космоса продължава от 7 до 17 юни 1988 г . – общо 9 денонощия, 20 часа и 10 минути.

Александър Александров е роден в Омуртаг на 1 декември 1951 г. Възпитаник е на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, което завършва през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва.
През 1977 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни опита, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
През 2002 г. е удостоен със звание бригаден генерал и награден с орден „Стара планина“ и със златна звезда на Герой на Съветския съюз.

След разгрома на хитлеристка Германия командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия на Фюрера
ФАУ-1 и ФАУ-2 – Вернер фон Браун, Ото Рудолф и Дурнбергер. Заедно с един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети те са транспортирани в американската военновъздушната база „Уайт сендс” и при пълна секретност създават първата американската междуконтинентална балистична ракета „Юпитер”с ядрена бойна глава.

През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили - СССР и САЩ. След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Президентът Джон Кенеди не желае да изпадне в смехотворното положение на своя предшественик Айзенхауер и дава на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. В нейно име са привлечени най-големите мозъци на света и са замразени останалите перспективни проекти – за изработване на космически кораб за многократно използване „Даяна сор” и кораба „Джемини”.

Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби „Аполо” и ракетата носител „Сатурн”, създадена от немския учен с американски паспорт Вернер фон Браун. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.

През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където се извисяват сградите на авиокосмическия гигант „Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.

(По материали в интернет)