Покритият мост

Запазвайки местната строителна традиция, на мястото на отнесения от буйните води на реката мост някъде в средата на 70-те години на ХІХ век Колю Фичето построява уникално транспортно съоръжение, много по-съвършено и издържано в архитектурно, градоустройствено и търговско отношение в сравнение с предшествениците си, превърнало се в символ на град Ловеч. Мостът е единствен по рода си на Балканския полуостров. Върху него от двете страни на пътното платно били разположени 64 дюкянчета. Подобно на други свои творби Колю Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, тояга с топуз. Изгорен през 1925 г., отново възстановен в 1931 г., преустроен (1980-1982 г.) и частично ремонтиран (1999 г.) днес той е „покрита търговска улица“ като преустройството максимално доближава Покрития мост до първообраза му. Технически погледнато мостът не е окачествен като недвижима културна ценност, но той представлява част от историята и културата на град Ловеч и е един от символите на града.