Брестово

Кметски наместник

Радинка Иванова Тотева

Обществен съвет

1. Радка Вълчева Найденова
2. Павлин Петров Георгиев
3. Янка Иванова Вълкова

За контакт

06916 22 66  ;  0884704072

Информация за населеното място

Село Брестово се намира на 23 км. североизточно от гр. Ловеч. Разположено е в южното подножие на Деветашкото плато между хълмовете „Бърдо” и „Дялът”. На това място се е заселило преди повече от 300 години – в края на XVIII век. Преди това селото се е намирало в местността „Под Калето”, а след това в местността „Селище”. В последствие хората избират място между двата хълма „Могилата” и „Бърдо”, което е слънчево и проветриво, имало е извор с брястове около него, от които селото е получило името си. Заселването станало постепенно,като се оформили долната и горната махали с център „Герана”. През целия период след освобождението 1878 год. се среща и под името Брястово. Днешното му име е уточнено с указ № 960/04.01.1966 год.

Землището на с. Брестово е от 38,214 кв. километра. Надморска височина 440 м. На север граничи със селата Тепава и Деветаки, на юг с Къкрина и Малки Върщец, на запад с Гостиня, а на изток със село Агатово. Най –високата част на село Брестово се намира на местността „Чуката” -555.7 м. надморска височина. Просторната гледка, която се открива на всички посоки е омайваща. На юг се вижда гордата верига на Централна Стара планина, като при подходящи атмосферни условия се откроява прекрасна панорама към високите върхове на Балкана. В землището на селото има дълбоки карстови форми /пещери, подземни реки и др./. Най- дълбоката пропастна пещера е „Кънтилката”. В близост до селото се намира пещерата „Погрис”- вертикална с дълбочина над 10 м., изследвана през 1976 год. Характерен за нея е дълъг подземен тунел, който винаги е подхранен от дълбоки подпочвени води. Релефът е хълмист, изграден от долнокредитни варовици и пясъчници. Върху тях са образувани комплекс от карстови форми в местностите „Черковището”, „Бърдо”, „Тишанов камък”, „Белишки скали”, „Дялът”, „Трапчища” и „Водната върпина”.

Климатът е умерено континентален. Подпочвените води са на голяма дълбочина, поради естествената дренираност. От естествената растителност преобладават широколистните дървесни видове – дъб, бряст, обикновен и келяв габър и други. Животинската фауна включва видовете като сърна, зяек, дива свиня, фазан и лисица, както и много представители птици.

През 1864 год. в селото е изградена църквата „Свети Великомъченик Георги”, която съхранява християнския дух през годините и днес тя е място за поклон по време на празници.