Брестово

Кметски наместник

Радинка Иванова Тотева

Обществен съвет

1. Маргарита Христова Ботева

2. Косю Михов Кованджиев

3. Милко Дашев Карнашев

4. Тихомир Иванов Иванов

5. Янка Иванова Вълкова

За контакт

06916 22 66  ;  0884704072

Информация за населеното място

Село Брестово се намира на 23 км. североизточно от гр. Ловеч. Разположено е в южното подножие на Деветашкото плато между хълмовете „Бърдо” и „Дялът”. На това място се е заселило преди повече от 300 години – в края на XVIII век. Преди това селото се е намирало в местността „Под Калето”, а след това в местността „Селище”. В последствие хората избират място между двата хълма „Могилата” и „Бърдо”, което е слънчево и проветриво, имало е извор с брястове около него, от които селото е получило името си. Заселването станало постепенно,като се оформили долната и горната махали с център „Герана”. През целия период след освобождението 1878 год. се среща и под името Брястово. Днешното му име е уточнено с указ № 960/04.01.1966 год.

Землището на с. Брестово е от 38,214 кв. километра. Надморска височина 440 м. На север граничи със селата Тепава и Деветаки, на юг с Къкрина и Малки Върщец, на запад с Гостиня, а на изток със село Агатово. Най –високата част на село Брестово се намира на местността „Чуката” -555.7 м. надморска височина. Просторната гледка, която се открива на всички посоки е омайваща. На юг се вижда гордата верига на Централна Стара планина, като при подходящи атмосферни условия се откроява прекрасна панорама към високите върхове на Балкана. В землището на селото има дълбоки карстови форми /пещери, подземни реки и др./. Най- дълбоката пропастна пещера е „Кънтилката”. В близост до селото се намира пещерата „Погрис”- вертикална с дълбочина над 10 м., изследвана през 1976 год. Характерен за нея е дълъг подземен тунел, който винаги е подхранен от дълбоки подпочвени води. Релефът е хълмист, изграден от долнокредитни варовици и пясъчници. Върху тях са образувани комплекс от карстови форми в местностите „Черковището”, „Бърдо”, „Тишанов камък”, „Белишки скали”, „Дялът”, „Трапчища” и „Водната върпина”.

Климатът е умерено континентален. Подпочвените води са на голяма дълбочина, поради естествената дренираност. От естествената растителност преобладават широколистните дървесни видове – дъб, бряст, обикновен и келяв габър и други. Животинската фауна включва видовете като сърна, зяек, дива свиня, фазан и лисица, както и много представители птици.

През 1864 год. в селото е изградена църквата „Свети Великомъченик Георги”, която съхранява християнския дух през годините и днес тя е място за поклон по време на празници.